Всяка дъщеря се превръща в своята майка?

"Всички имаме своите истории, които ни помагат да опознаем себе си по-дълбоко, да започнем да разбираме по-добре себе си и отношенията си с околните. Автобиографичните истории са опит да открием смисъла на живота си – и преживяванията ни, и вътрешните ни усещания създават богатството и уникалността в субективното усещане за живота на всеки от нас..."

Съветите от книгата „Грешките на нашите родители. Как да не ги повтаряме при отглеждането на нашите деца” може би ще помогнат на вас така, както са помогнали на много млади майки и бащи, които искат да се дистанцират от негативните възприятия в своето детство. На тези, които си казват, че не искат да допускат грешките на своите родители сега, когато самите те са родители.

Има варианти да приличаме на своите майки и бащи без това да ни навява тъга, да сме различни и да си отговорим на много въпроси за отношенията между малки и големи, които не са ни давали мира.

Авторите - детският психиатър Даниел Дж. Сигъл и експертът във възпитанието и педиатър Мери Харцел предлагат подход в серия стъпки, който помага да осмислим миналото и да възпитаваме уверено, придобили знания за междуличностните отношения и развитието на децата, така че следвакщото поколение да бъде на уравновесени и отговорни хора.
 
Откъс
Децата се опитват да разберат и осмислят преживяванията си. Като разказвате истории за конкретни случки на децата си, можете да им помогнете да комбинират събитията с емоционалното съдържание на изживяването.

Чрез усъвършенстването на познанията си за самите нас благодарение на проучване на събитията и мисловните процеси в живота ни, автобиографичните ни истории ще се разрастват и еволюират. А общуването на децата с вас може много да им помогне да тълкуват онова, което им се случва, и да ги обучи да реагират правилно и да бъдат проницателни.

Без емоционално разбиране от страна на грижовен възрастен детето може да се почувства объркано и дори засрамено.

Снимка: "Колибри"

Може и във вашето детство да има случки, които не сте успели да анализирате на момента, защото наоколо не е имало грижовен възрастен, който да ви обясни ситуацията.
От самото начало на живота съзнанието се опитва да осмисли света и да регулира състоянието на вътрешните емоции чрез отношенията на детето с родителя. Родителите могат да помогнат на децата да регулират вътрешното си състояние и да придадат смисъл на изживяванията. С порастването си децата придобиват способността да създават автобиографични истории въз основа на опита.

Способността да разказва случки дава фундаментално отражение върху погледа на детето към света и умението му да контролира емоционалното си състояние.
Начинът, по който разказваме истории от живота си, разкрива как приемаме събитията в него. Какво ви хрумва, когато заговорите за живота си? Дистанцирано ли предавате събитията, или вдъхвате живот в разказа си? Има ли определени проблеми, които ви напрягат силно, или са останали нерешени, макар да са се случили преди много време? Имате ли много спомени от ранното си детство? Какви чувства ви обземат, когато разказвате истории за ранни преживявания?

Историите от живота ни могат да ни подскажат как настоящето ни е формирано от миналото. Начинът, по който разказваме историите си, и това, че наблягаме на различни аспекти от преживяното, разкриват как разбираме света и самите себе си.

Например можете да мислите за случки в семейството си, без да се фокусирате особено върху отношенията между членовете на семейството. В някои семейства отношенията са доста дистанцирани, емоциите рядко се споделят и всички водят относително автономно съществуване.
В такова семейство може да се окаже трудно и за родителя, и за детето да създадат богат автобиографичен разказ. В подобна ситуация може да е трудно да се разкрият подробности, а емоциите изобщо да отсъстват. Защото общуването често се свежда до външните събития, а не до начина на мислене на членовете на семейството. В семействата, в които отношенията са резервирани, важността на възгледите, способността да усетиш какво мисли другият са сведени до минимум и от страна на родителя, и на детето. Историите са опит на съзнанието ни да осмислим своя собствен вътрешен свят, както и този на околните.

Превод: Надя Баева, източник: "Колибри"